ЕДИНАДЕСЕТИ СОФИЙСКИ ЕСЕНЕН САЛОН ЗА ПОЕЗИЯ
проведен в Столична библиотека, Американски център
18 октомври 2018 г.
Как изминаха десет години от Първия софийски есенен салон за поезия?
На първо място – с оптимизъм и вяра, че това може да се случи. На второ – с помощта на много хора, които обичат поезията, както и на няколко институции, които се отнасят с респект и уважение към тази частна инициатива в областта на културата. И на трето, но не последно – навярно защото столицата ни наистина има нужда от ежегоден, макар все още „мини“ фестивал на поезията.
В Софийски салон за поезия участват над 200 поети. Есенните поетични срещи вече се превърнаха в традиция. Към тях през времето добавихме няколко тематични издания – „Коледна звезда“, „Любовна мартеница“, „На моя град с любов“, „Нощта на Персеидите“. Успешно си партнираме с Американския център при Столична библиотека, където чествахме 110-годишнината на поета Уистън Хю Одън и вече две поредни години провеждаме вечери на американската поезия през месец април. Тази пролет се поздравихме с първото „младежко издание“ на Салона за поезия. Гостуващите редактори, поетът и литературен критик Йордан Ефтимов и поетът Петър Чухов поканиха автори на възраст до 35 години да участват със свои стихове на тема „Виждам Европа“. И всичко това може да се прочете тук, в сайта „Поетични страници“.
Благодарни сме, че през тези десет години Салонът за поезия няколко пъти намери топъл прием в Унгарския културен институт, в литературен клуб „Перото“ в Националния дворец на културата, а веднъж и в Националната библиотека. Но има една връзка, коята не се прекъсна във времето. Първият салон за поезия /2008/ беше проведен в Столична библиотека и посветен на нейната 80-годишнина, а Единадесетият се състоя отново в нея, този път като част от официалните събития по повод на 90-годишнината й.
Какво би било по-естествено от партньорството между храма на човешкото познание и поезията? Юбилеят на Столична библиотека беше повод Единадесетият салон за поезия да представи поети, които работят в Столична библиотека – Петър Чухов, Елисавета Шапкарева, Здравка Шейретова, Мариана Максимова и Севда Шишманова. На поетичната вечер беше открита съпътстваща изложба „Дъхът на града“ с хайги от Елисавета Шапкарева.
За тема на Единадесетия софийски есенен салон за поезия предложихме „Разходка по Графа – спомени и бъдеще“. Това е улица с особено значение за духовността в София. Поколения софиянци я свързват с емблематичния площад „Славейков“, Книжния пазар и Пейката на поетите баща и син Славейкови; с Френския културен институт и „Алианса“; с паметника на Патриарх Евтимий, наричан простичко „Попа“; с църквата „Седмочисленици“ и живописната уличка „Шишман“.
Желание за участие в Единадесетия салон за поезия изявиха 50 поети, повечето от София, но и от други градове в страната, както и от чужбина. Творбите бяха подбрани от постоянното жури през 10-те години от съществуването на Салона – поетесите Ангелина Василева, София Филипова и Илиана Илиева. Много от авторите успяха да дойдат и да представят лично стиховете си, сърдечно приветствани от многобройните любители на поезия в залата.
В електронната антология, която подготвихме, отправяме /макар под линия/ лични поздравления към онези от участниците, които през времето между този салон и предишния са получили награди или са издали нови книги. Ако сме пропуснали някого в този регламент, молим да ни извините – използвали сме предоставената от авторите информация.
С искрени пожелание за успешна нова творческа година,
Ангелина Василева
София Филипова
Илиана Илиева
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Ангелина Василева – Интимен триптих за моя град – част 3
2. Мария Цветкова – Приличаш ми на някого…
3. Златина Тодорова -Закъсняла среща
4. Иван Сухиванов – Съществува някъде…
5. Петър Павлов – Сенки
6. Иглика Дионисиева – Между трамвайните релси върви…
7. Никита Нанков – Ноктите
8. Елисавета Шапкарева – Виновни до доказване на противното
9. Марияна Максимова – Топла есен и малко студена…
10. Божидар Пангелов – ***(Седмочисленици)
11. Ася Милева – Мечта
12. Христина Панджаридис – Малките неща
13. Борислав Ждребев – По Моста на самотниците крачих…
14. Христина Мирчева – Улицата, по която ту се губят, ту се намират
15. Радостина Драгостинова – хайку
16. Валентин Евстатиев – Две бели ноти
17. Антоанета Николова – Капка; Площад Славейков
18. Венелина Петкова – хайку
19. Весислава Савова – хайку
20. Здравка Шейретова – Когато поетът е влюбен, звездите по-ярко светят; Всичките мои страховe
21. Ценка Цачева – хайку
22. Анелия Янковска-Сенгелевич – Недоумение
23. Ирина Йорданова – Молитва за любимия
24. Райчо Русев – Есенно равноденствие
25. Стоянка Боянова – Размисли по улица Граф Игнатиев
26. Минко Танев – Без предел
27. Владо Трифонов – По „Графа“
28. Бистра Величкова – Самотни
29. Лили Спасова – градско стихотворение
30. Илиана Илиева – Забързана по Графа
31. Зорница Харизанова
32. Росица Кунева – Те са там…
33. Юлия Дивизиева – Градината на „Седмочисленици“
34. Мая Кисьова – хайку
35. Омила – Цвета Джагарова – хайку
36. Петър Чухов – лятна нощ…; Joyride; Детето в мен; Мълчанието…
37. Мира Бояна-Михаел – Есенна елегия
38. Диляна Георгиева – Есенна импресия
39. Николай Генов – Насрещно време
40. Илияна Стоянова – хайку
41. Силвия Стефанова – Някога
42. Севда Михайлова – Есен; Едно столче видях…
43. София Филипова – Диптих: I.Светлото; II.Тъмното
44. Петрана Стойчева – Заглъхват стъпките ти, лято!
45. Владо Любенов – Някой ден
46. Надежда Стоилова – Промени
47. Димитър Дженев – Хищникът
48. Александара Ивойлова – Градове и поети
–––––––––––––––––-
1. Ангелина Василева
ИНТИМЕН ТРИПТИХ ЗА МОЯ ГРАД – ЧАСТ 3
По „Граф Игнатиев”
върви трамвай
и се оглежда
във витрините:
– Как бързо
преминава времето,
о, Боже мой,
и всеки ден
отварят нови магазини!
В следобедния час
столетни сгради
си разменят клюки
по високите етажи.
Зад южния прозорец
старец спомените си реди.
Близначета
в отсрещния апартамент
прохождат.
След „Гарибалди”
тесният бутиков тротоар
едва побира
минувачите.
Но ето го
и Книжният пазар –
най-неочаквано
зад ъгъла изскача!
Площад „Славейков” –
слизат тук мнозина
за църква „Седмочисленици”,
градската библиотека
и театрите…
А стария трамвай
върви,
върви във времето
по „Граф Игнатиев” …
–––––––––––––––-
2. Мария Цветкова
Приличаш ми на някого.
Ти, той ли си?! Не си.
Навярно съм те припознала.
Очите, устните дори,
те правят моята картина цяла.
Ти, кой си?
Той ли си, или си ти?
Ръцете ти и допирът ти също
във мен събуждат спомен от преди
напомняш ли ми го, или това е същото?
Ти върна ли се или продължи?
Ти кой си? Моят или чуждия?
Животът ни събра и раздели,
когато си си тръгнал, не завръщай се.
–––––––––––––––
3. Златина Тодорова
ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА
След години, когато се видим
на Славейков (или може би Попа) –
ще се спрем ли? Или ще подминем?
Или… – Здрасти! – Едно… Неохотно…
След години, когато се срещнем,
друг ще бъдеш и аз ще съм друга.
Ще се смеем на детските грешки.
Ще мълчим за всичко изгубено.
Ще ме питаш как са децата.
Ще излъжа, че вкъщи е чудно.
Ще се хвалиш с голяма заплата.
Ще излъжеш, че нямал си трудности.
Ще понечиш да ме прегърнеш.
Ще се дръпна, макар да не искам.
Ще поискаш дните да върнеш.
А аз зъби в усмивка ще стисна.
Ще помоля да Я поздравиш.
Ще изстинеш, за нея забравил.
Ще се мъчиш да си простиш,
че навремето си ме оставил.
Ще съм дръзка – „Майка ти как е?“ –
ще излъжеш за мен, че не пита.
Ще се хваля с него – бащата.
Ще излъжа, че още се искаме.
След години, когато се видим,
ще се спрем – Боже, вярно си ти!
Този, който ще ни подмине,
Младостта ще е. Уви…
Поздравления за „Аерофобия“ 2018 – дебютна стихосбирка!
––––––––––––––––––––
4. Иван Сухиванов
***
Съществува някъде
скорпионът
стаил отрова за смъртта ми,
пълзи змията в Амазония –
не подозира за живота чужд
който стиска между зъбите си
Съществува ли жената,
която бих обичал до живот
Съществуват ли думите
които да изкажат тези чувства
в този миг
когато слънцето залязва
и меланхолията е протяжна
сянка
към мен пълзяща
откъм хълма
Поздрвления! Редакторът на сп. „Море“ Иван Сухиванов издаде през това лято нова поетична книга „Непревзето море“. И взе първа награда в литературния конкурс „Морето“ на сдружение „Лумен“.
––––––––––––––––––
5. Петър Павлов
СЕНКИ
Тя си слага повече грим.
Като индианец. С цветовете на войната.
Подчертава очите със сенки.
Сенките на своите родители – отдавна покойници.
Сенките на спомени по-тъмни от нощта.
Дълго избира обици.
Спомня си всичките си грешки,
когато майка й казваше:
„Това да ти е обица на ухото!“
Взима перлите.
Те са бели – с лъжовна невинност
и твърди, като диамант.
Слага си парфюм от момини сълзи.
Всички до една пролети по стари любови.
Готова е!
Ще си го върне на миналото с още един скалп на влюбен наивник.
А после?
Самотата ще потече по сенките.
Малки вади ще размият мислите.
Цветовете на войната ще избледнеят върху лицето й.
Малко фон дьо тен и шопинг
ще върнат реката в морето.
Тя ще забрави водопадите
и ще потъне в сто годишен сън
до следващия принц.
–––––––––––––––––––
6. Иглика Дионисиева
***
Между трамвайните релси върви
жена, не се обръща
опашката от ситни плитки
подскача и се тръска, шиба целия ѝ гръб
гръб-камък, който тегли
към дълбините на морето
в походката си има много вятър,
сигурно целия вятър на Графа, господи,
целия вятър на София
ето разминава се със двама влюбени
те я срещат мълчаливо
и очите им присветват ярко
момчето я изпраща замечтано бавно
момичето забравя за високите
подметки на обувките си, за косата
която трябва да оправя, за дъвката
че се е сплеснала
върху заспалата медуза на езика
и от покоя губи еластичност
изпраща я още по-бавно
представя си я вижда я как пуска гълъбите
на смеха си, кожата ѝ е естествена
около нея люспите от погледи
и блясъци са грим – надява ги
с безизразно лице за да се гмурне
най-дълбоко и да се зарови в тинята
на своето тяло от опушена слонова кост
вратата към сухия необят на Африка
която изтлява в осраните улици
на София 1998 година.
Поздравления! „Кафе пауза“ 2017 – първа книга с проза
–––––––––––––––––
7. Никита Нанков
НОКТИТЕ
Тя не си реже ноктите.
Той замина в Америка –
и не си реже ноктите тя.
Винаги, щом си изрязваше ноктите,
я сполитаха страшни нещастия:
глътваше костилката на черешката
или си пъхаше хапче витамин С в ухото;
получаваше двойки по всички предмети
или момчето, по което въздишаха всички,
й казваше, че са й криви краката;
изхвърляха я от работа,
от рак умираше баба й,
от рак умираше майка й,
от рак умираше татко й…
Той сега е в Америка –
и не си реже ноктите тя.
Тя моли се в храма –
той да бъде добре,
да му провърви…
И шепне обет – да не си реже ноктите
докато той е в Америка.
И ноктите й растат,
и растат,
и растат –
крилете на ангел хранител.
Той й пише писмо след писмо:
“When I’m with you
You open a door in the sky for me
And through this door
I see a new sky
A heaven with many a door to be opened–”
Тя си купува три рокли –
бяла, червена и розова.
В тях пременена,
под ръка с небесния мъж,
ще отварят врата след небесна врата…
Той се завръща.
Добре е,
даже много добре…
Стрррахотно добре е в Америка!
Тя ликува.
Изрязва си ноктите тя.
Заминава си той за Америка.
Сега спускат ковчега й –
в бяло, червено и розово –
дълбоко,
дълбоко,
дълбоко –
под деветия кръг в преизподнята.
–––––––––––––––––––––––––
Поздравления! Нова книга с поезия „Аметисти & ахати“ – 2018
––––––––––––––––––
8. Елисавета Шапкарева
ВИНОВНИ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО
Нима не са престъпници книгите, които са ни пропилели и време, и съчувствие, пита в едно свое есе Вирджиния Улф. Общо взето ми допадат повечето от съжденията й, затова се замислям и върху това. Всъщност в контекста то не звучи толкова категорично, дори и по отношение на не най-сполучливите литературни образци.
През целия ми съзнателен живот най-смисленото време за мен е било това, което съм прекарвала с книга в ръка. Голяма част от това, което съм, дължа именно на книгите. И за това – да, виновни са. Но и не мога да не съм им благодарна, защото не е имало случай да не са ми донесли удовлетворение. Често съм ги предпочитала пред всичко друго и никога не съм съжалявала. Подобно усещане имам може би единствено, когато звучи музика и то не всяка.
Мелодията, която мога да слушам винаги, при каквото и да е душевно състояние, е Адажиото на Албинони.
последен акорд
музиката попива
в тъмнината
––––––––––––––––––
9. Марияна Максимова
Топла есен и малко студена…
Душата ми тръгва на работа.
От улица „Кестенова гора“.
Спира на „Графа“.
И в прахоляка под кестени
събира по пътя си
лъскави копчета
за есенна дреха.
–––––––––––––––––––––
10. Божидар Пангелов
***(Седмочисленици)
Влюбих се в теб.
Косата ти не беше подредена
и мястото на срещата
не беше уредено.
Там никой не урежда срещи.
Седем Благословени ни гледат
в хаотичната есен.
Есен, когато предачът изприда
нишки от богородична прежда,
случайно изпуснати от късче
небе.
Влюбих се в теб.
––––––––––––––––––––
11. Ася Милева
МЕЧТА
Притихнала се взирам във мечтата,
захвърлена на смъртната постеля.
Изстискана, удавена в тъгата,
тя с някаква искрица се разделя.
С искрицата, която я разпали,
горя и после я напусна.
Душата ми, разбита на кристали,
в бездънна яма скръб се спусна.
Но няма да се давам на скръбта,
въпреки че нещо в мене ще загине.
Безумно се отдадох на мечта,
за която знаех, че ще си отиде.
––––––––––––––––––––
12. Христина Панджаридис
МАЛКИТЕ НЕЩА
Малките неща пълнят очите ми
малко по малко и става голямо
денят е съставен от малко утро
с дълго кафе
малък изглед от западен и южен прозорец
малка прегръдка на куцаща майка
малък ден от малкия ти живот
малък ден дори без една глоба
–––––––––––––––––––
13. Борислав Ждребев
***
По Моста на самотниците крачих,
високо над река от страсти чужди,
поспрях се и надолу се вторачих,
поне от страсти вече нямах нужда.
Под мене с грохот страстите бучаха,
понесли каменни сърца към бреговете,
със сблъсъците моста подкопаха
и ме повлякоха през парапета.
И мигом в страстните вълни потънах,
не можех глътка въздух да си взема,
в какви ли не желания се спънах,
преди в спасителна посока да поема.
Сега стоя върху брега и мисля
за Моста долу,
от вълни притиснат.
–––––––––––––––––––
14. Христина Мирчева
УЛИЦАТА, НА КОЯТО ТУ СЕ ГУБЯТ, ТУ СЕ НАМИРАТ
Трябваше отдавна да напусна тази улица.
Улица, на която двама се губят и крещят обезумели имената си,
вярвайки, че никога отново няма да се срещнат.
Улица на постоянното преминаване нагоре-надолу
в очакване на знамения и чудеса.
Или улица с пълзящи грамофончета и капково напояване.
Не е важен внезапният дъжд, бурята след суша,
важен е методът, породен от грижливата ръка.
Музиката на отдаването –
как сладкият нектар може да напои цяло ято насекоми с криле на птици.
Улица с фурни за ръчен хляб,
пуканки и сладолед,
продавачи на вестници,
отвеяни художници с пропукани от времето стативи,
гълтачи на огън, пеещи жонгльори,
фонтани с рибки и светлини.
Но нали знаеш – улицата невинаги е улица.
Напълно възможно е да предположим,
че улицата е възвишение в близост до стар манастир
с трева, в която се крият неузрели все още диви къпини.
Колата е захвърлена в липсата на път,
никой никога не е бил тук преди тези двама –
приличат на гравюра в съзерцание на невидимия за останалите свят.
Възможно би било улицата да е парк.
Или пейка, под която лежи черна котка,
а наоколо кръжат осѝте на завистта.
Може да е река,
поток от хора,
космичен кабел с преплетени съдби и заговори.
Заради повреда в ефира
улавяме истинските си гласове.
Или се разминаваме на светофара, сякаш нищо не е било.
Сякаш нищо вече не ни задържа тук.
Поздравления! Лиратурната редакторка на електронната медия „Диаскоп комикс“ Христина Мирчева издаде трета стихосбирка „Бялата сянка“, 2017!
–––––––––––––––––––––
15. Радостина Драгостинова
внезапен дъжд
в чашата ми за чай
парчета небе
/публикувано в Mainichi Japan’s National Daily 2018/
непознати улици
портите
същите като у дома
/публикувано в Daily Haiga/
безсъние
горският брои
светулки
–––––––––––––––––––––
16. Валентин Евстатиев
ДВЕ БЕЛИ НОТИ
Един клавиш, след него друг,
потъват под безшумни пръсти.
От тишината пада звук,
ръми на капки млечно гъсти.
Отеква стъпка, после пак,
оглеждат се и ме намират.
Два стиха сплитат светъл знак
и страховете в мен умират.
Изтръпнал косъм, после друг,
по кожата ми се изправят.
И всяка пора е капчук,
и всеки нерв дъжда улавя.
Сълза пропада, после пак,
в бездънен трепет се превръщат.
Две бели ноти в полумрак,
две съвършенства ме прегръщат.
––––––––––––––––––––
17. Антоанета Николова
КАПКА
В светлини, из локвите разлети,
мяркат се разпръснати лица.
В тъмното на моите куплети
дишат неродените деца.
Сядам до Славейков на площада.
Буквите в рекламите броя.
Стар билет от джоба ми изпада.
В капките дъждовни се роя.
Някакъв трамвай ме отминава.
И сама съм, и не съм сама.
Локва под обувката остава
кръгла като цялата земя.
ПЛОЩАД „СЛАВЕЙКОВ”
Надвисва този град над мене,
тежи разкалян и нечист.
Въртят се някъде вселените
и слягат върху моя лист.
Площадът с книгите вълнува се
и кораб с алени платна
изплува иззад капандурите
върху рекламните пана.
Нагъват се край мене къщите,
трептят, превръщат се на дим.
Изглежда, че остават същите,
но някакъв неуловим
копнеж по нещо несъществено
замахва с четка във ръка
и ето – вече сме пренесени
край Неизвестнатата река.
Оглеждаме се във водите й,
а върху нашите лица
изплуват като живи стихове
несбъднатите ни деца.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Със стихотворението „Площад Славейков“ Антоанета Николова участва във Втория софийски салон за поезия. Поместваме го отново, защото обогатява тематичната колекция в това издание.
–––––––––––––––––––––––-
18. Венелина Петкова
***
кръстовището на „Раковски“
трио слепци свири
с гръб към зебрата
…
неделно утро
трамваят разхвърля по „Графа“
купчините листа
…
площад „Славейков“
край щандовете с книги
стъпки на врабци
––––––––––––––––––––––––
19. Весислава Савова
***
ремонт на „Графа“
разминаваме се от двете страни
на огражденията
***
Столична библиотека
най-много хора
в „Алкохол“
Ден на будителите
библиотекарят дочита
„Дървото на вси светии“
––––––––––––––––––––––––––––
Поздравления за стихосбирката с ренгей поеми „Капризи“ 2018, съвместен проект с Диляна Георгиева!
–––––––––––––––––––––-
20. Здравка Шейретова
Когато поетът е влюбен, звездите по-ярко светят,
Господ разтваря вратите небесни и сам долу слиза.
Когато поетът е влюбен, нощта не заспива, тя слята
е нежно с деня, който бавно й смъква лунната риза.
Раждат се птици за да вият гнезда във сърдечния свод,
там пролет цъфти и се пука гърба на насъщния хляб.
Среща Каренина, сънува мадам Бовари, чете Идиот.
Срутва стени, прескача простори, от любов е той сляп.
Когато обича поет, той се влюбва до смърт, до зараза.
Всички смисли се пръскат, само красотата остава.
Когато разлюбят поет, небето е черна и тъмна проказа.
Мъртви надежди валят и във звезден прах се задавят.
Когато разлюбят поет, той плаче. Пороят всичко залива.
Тишината раздрана е. Оглушалото време на парченца се пръска.
Когато заплаче поет, той носи в ръцете корона трънлива…
И се качва самотен нагоре и смирено поема към Кръста.
ВСИЧКИТЕ МОИ СТРАХОВЕ
Страх ме е да не закъснея за работа
и да не раздам най-важната книга за деня,
страх ме е да не забравя, че съм майка
и така да пропусна собственото си израстване,
страх ме е да не забравя, че съм съпруга
и да не сложа масата за вечеря,
страх ме е да не забравя да си изпия хапчето
и сърцето ми лудо да забие, без дори
за теб да съм мислила,
страх ме е да не пропусна твоите очи
сред многото други, залепнали по мен,
страх ме е че няма да разпозная най-верния тон,
от многото, които оттекват в душата ми,
страх ме е, че слънцето може да изгрее
без да е слязло в очите ми,
страх ме е, че идва дъждът,
а няма да мога да видя дъгата,
страх ме е, че мога да забравя да пиша
и да се спъна в мислите си,
но най-много от всичко ме е страх::
да не забравя да съблека
всичките мои страхове
когато пред теб се явя, Господи,
свободна и гола.
–––––––––––––––––––––––
21. Ценка Цачева
*
лабиринт
от строителни огради
разходка по Графа
*
самотен
кипарис до пицария
врабци надвикват колите
*
раздрънкан
софийски автобус
концерт по желание
––––––––––––––––––––––––
22. Анелия Янковска-Сенгалевич
НЕДОУМЕНИЕ
Разлепи се афишът на ясните дни.
Разпиляват се в локви прозорци, стрехи,
тополи и кестени, тежко небе…
Градът в този дъжд накъде ли пое?
Капчуци и вáди… Вали ли, вали…
Отплува градът. А с него и ти.
И се чудя сега − как ти даде сърце
да не се появиш, та дъждът да се спре.
Ставам сянка на остров. Вали ли, вали…
Няма никой и нищо – дъждът шумоли.
Под чадъра съм още, с разкопчана душа,
и съм мокра до кости. Ще вечерям сама.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Поздравления!
Първа награда за поезия от ІХ-тия Национален конкурс заучители-творци – „Анубис Булвест“ – 2017 г.
Първа награда от Национален поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков – НЧ „Пенчо Славейков 1921“– 2018 г.
––––––––––––––––––––––-
23. Ирина Йорданова
МОЛИТВА ЗА ЛЮБИМИЯ
Не ме пускай.
Не плача,
дишам до теб,
прислонила глава.
Блика надежда,
вяра ме топли
и отстъпва далече
смъртта…
Не може да дойде
така тъмнината-
след толкова обич,
точно сега!
Пресъхва всеки
вопъл в душата,
щом ме притисне
твойта ръка.
Тази любов
за мен е животът –
двама сме там,
толкова слети.
Гледам напред,
протегнала длан –
Боже, кажи,
че има пътека.
–––––––––––––––––––––––––––
24. Райчо Русев
ЕСЕННО РАВНОДЕНСТВИЕ
Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.
Една минута – то е нищо! –
по-рано залезът угасва.
Денят по-къс една въздишка,
една несподелена ласка.
Топи се неусетно, скришом –
ахá докрай, ахá до дъно.
Но не. До Коледа издиша,
след туй започва да се пълни.
Светът и той така издиша.
Лъжи, омраза и войни…
Пък аз, позастарял чудак,
очаквам милост от Всевишния –
да почне да се пълни пак.
––––––––––––––––––––––
Поздравления за първото място в първия конкурс „Есенни щурци“ 2017 в памет на Иван Николов!
––––––––––––––––––––––
25. Стоянка Боянова
РАЗМИСЛИ ПО УЛИЦА ГРАФ ИГНАТИЕВ
Дърветата разцъфват тази нощ
така е тук, така е.
А там цъфтят, не прецъфтяват никога –
така е там, така е.
Умират хората убити от труда –
така е тук, така е.
Работят, пеят и летят –
така е там, така е.
Жесток живот, изгубен път –
така е тук, така е.
Висок върхът, висок духът –
така е там, така е.
–––––––––––––––––––––––––-
26. Минко Танев
БЕЗ ПРЕДЕЛ
В памет на нашия небесен кум Тодор Биков
Все още мокър е паважът,
а листата – сухи –
навярно полет да предскажат
странстващите духом.
Разплиснати сме сънно призори
в облачни представи
и капките сияят бисерни,
слънцето прославят.
Преобразени сме да вдишваме
утрото епично.
И от селенията Свише
Бог да ни обича.
––––––––––––––––––––––
27. Владо Трифонов
ПО „ГРАФА“
Влачеше се едвам-едвам
по „Графа”.
С единия крак
накуцваше.
Едното му крило висеше
счупено.
Спря.
Извади от джоба хляб.
Избърса го
със здравото крило.
И взе да яде
с апетит.
Яде,
яде,
яде…
после запя с ангелски глас.
Песен в прослава
на дявола.
***
Погледнах истината в очите,
но видях,
че ги е затворила.
Помолих я да ги отвори
и видях,
че очите й ги нямаше
Тогава взех Gibson китарата
и тръгнах по „Графа” да пея
песен за сляпата истина,
която никой не поиска да чуе.
–––––––––––––––––––––––
28. Бистра Величкова
САМОТНИ
На Лоръл и кучето Майка
Самотни
по тарковски
безнадеждни
по бергман
ангели
от криле на желанието
черно-бели
в документален филм
за болката
замръзнала през зимата
на улицата
където се разминаваме
със себе си
без да посмеем да попитаме
защо животът е като
на кино –
актьорите
гледат зрителите
и се молят за помощ.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Поздравления за първа книга с поезия “Бог в очакване на дилъра” 2018!
–––––––––––––––––––––––
29. Лили Спасова
градско стихотворение
моят град
и старата улица по която
кестените са малки утроби
пълни с живот
са шармантната рокля
която така ми приляга
нито Париж
Виена или Прага
пасват по цвят на очите ти
тази улица е живо изкуство
музей
който разхожда цялото си богатство
показно
животът е библиотека с различни истории
––––––––––––––––––––––
30. Илиана Илиева
ЗАБЪРЗАНА ПО ГРАФА
Гълъбче с пречупено краче,
куче ли те хапа, или котка?
На бордюра слънчице пече.
Не летиш, лежиш – нелепо кротко.
Нямам време да те доближа,
раната ти топла да наложа.
Хуквам след безхлебната лъжа,
спряла между хлебеца и ножа.
За какво ли бързам призори? –
вместо да се спра – да те лекувам.
Моят ден не чини пет пари,
но и твоят пет пари не струва,
кратък като дълъг дим в кюмбе,
моят дъх ще литне из простора…
Моля се – за твоето небе! –
отлетяло сред бездушни хора.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Поздравления за седма книга с поезия „Омара“, 2018!
––––––––––––––––––––––––-
31. Зорница Харизанова
*
St. Valentine
избелял графит със сърца
сивее на Попа…
*
неделен следобед
дете опитва да свири с хармониката
на уличен музикант
*
прашинки в гърлото –
в старите кашони на „Славейков”
романи от детството ми
*
безлюден площад –
бетонирани кестени
стърчат от паветата
–––––––––––––––––––-
32. Росица Кунева
***
Те са там –
вечните
улични пилигрими
Като на поклонение
приседнали в нозете на
Патриарха
чакат по опнатите релси
да се изтърколи залезът
а трамваят със скърцане
да го отнесе нататък
и да подпали
сергиите на Славейков
Те са там
година след година
застинали в пантомима
очакват Попа да ги благослови
Поколение след поколение
изписали с графитите по Нотариата
Похвално Слово за Джон Ленън
А там на ъгъла
до светофара
един гълъб кълве
стъпките
на всички пилигрими
и ръкопляска с криле
в края на пантомимата
После преситен с Време
отлита
Оставаме ние с вас
Драги зрители
–––––––––––––––––––––––––
33. Юлия Дивизиева
ГРАДИНАТА НА „СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ”
Минавам по „Шишман”
при „Седмочисленици” –
броя ги,
не излизат със един.
Броя ги пак – излизат повече.
Под купола четиресет великомъченици!
И тези седем се редят до тях –
доникъде не стигнах със броенето.
Събудих седемглавата ламя –
на припек дремеше със греховете ми.
За всеки ден и грях.
Познавам ги,
нарочно изпълзяват точно тук –
сега ще пресушат чешмичката –
от върбовите клони ще направят примки,
за да ловят на хората усмивките,
на влюбените – радостта,
на майките – децата,
и извървяното ми минало.
Коя ли сила те довя във този миг
на кон, в одеждите на рицар!
Надничам във очите ти, а там –
отдавна минал епизод на вричане.
Главите на ламята щял си да отсичаш…
Прелита вятър и листа без стон
накацват във тревата като птици.
Трамваят скърца и трополи тромаво –
не съм сама
пред църквата
със мъчениците.
––––––––––––––––––––––––––-
34. Мая Кисьова
***
Столична библиотека
– сърцето
на „Граф Игнатиев”
***
есенна разходка
кучето е
в детската количка
***
нова сурдина
на старата цигулка
падат кестени
–––––––––––––––––––––––––
35. Омила – Цвета Джагарова
***
залез
листата на клена
в червени отблясъци
***
слънчице есенно
гледам в очите ти
без тъмни очила
х
„В меката есен“*
„бон шанс“ за моята
оранжева рокля
______________
*“В меката есен“ – поема от Валери Петров (1920-2014)
––––––––––––––––––––––––––-
36. Петър Чухов
***
лятна нощ
сами на пейката
баща и син Славейкови
JOYRIDE
Когато бях по-млад
обичах често да се качвам
на метафори
и те летяха
като влакчета на ужасите
подхвърляха ме сред пространства
от смисли
и безсмислия
надрусвах се с небе
опиянявах се от слънце
пропадах в бездни
обещаващи безсмъртие
и се възнасях пак
към тленността
която ме завръщаше
в началото
Сега
една-едничка
дума
може да ми завърти
главата
да си играе с мен
да ме превръща
в мрак и светлина
в комета
в метеор
в безпътен автобус
в пиратски кораб
на чиято мачта се развява
флаг
от тишина
***
Детето в мен
не иска да заспи
напразно
му разказвам приказки
заплашвам го
със Торбалан
прегръщам го
успокоително
и го завивам
презглава
минават нощи
дни
години
но все така
детето в мен
не иска да заспи
навярно го е страх
че няма никога
да се събуди
***
Мълчанието –
лабиринт,
в който смисълът
е Минотавър.
–––––––-
Поздравления!
*Нова книга с поезия „АДdicted“ (2017)
*Националната награда за лирика „Иван Пейчев“
–––––––––––––––––––––––––
37. Мира Бояна-Михаел
ЕСЕННА ЕЛЕГИЯ
На всички диви бели гълъби
пред „Седмочисленици“ в София,
у нас и по света
Два диви бели гълъба
наесен
гнездо си бяха свили;
Те клечици редиха
и слепваха със слюнката си
своя зид – за зима.
Те гукаха си…,
Гушеха се… –
Пазеха дома си. –
Докато вятър зъл завея,
Разхвърля им гнездото –
и взе да вие,
да удря и да брули…
Два диви бели гълъба наесен
гнездяха дълго… –
Имаха си птиче.
Дали са отлетели?! –
Не зная аз.
Те дълго тука бяха. –
Защото идва –
Утре! –
И пролет – за след зима!
Два диви бели гълъба
гнездяха… под покрива най-горе. –
Защото
Пролет пуква!…;
И – покривът – проби се.
А гълъбите аз не виждам.
––––––––––––––––––––––-
38. Диляна Георгиева
ЕСЕННА ИМПРЕСИЯ
Октомври е …
Сега студът ни хапе всяка сутрин
докато тайно
във метрото
изчитаме си своя хороскоп.
Кафето си подслаждаме
със много захар.
Да има сладост на инат.
Защото в София – красива с есенния колорит
се стели на талази лепкав прах, горчилка,
шумът ни заглушава и ушите ни пронизва
сякаш столицата ни сега не е това,
което в разказите пише…
Площад „Славейков“ спря
да е магнит за артистичните бохеми.
Очите ни не разпознават пъстрия пейзаж от книги –
нито грижливо подредени,
нито неразпечатени и разпилени.
Не хвърля никой в пресушения фонтан
монети за завръщане…
Къде да се завърнеш, при кого?
Невидими остават усмивките на двамата Славейковци,
със себе си забързаният минувач
отнася само
вкуса на близкия фаст фууд.
Свирепа глутница от кучета
разкъсва бясно
купчина боклук,
от сивотата
птиците уплашени отлитат,
а уличните музиканти –
с измръзналите пръсти
скътани в тесен безистен
заменят своето vivace
с протяжното adagio.
Очакваме ли новото си утре?
––––––––––––––––––––––––––––
Поздравления за стихосбирката с ренгей поеми „Капризи“ 2018, съвместен проект с Весислава Савова!
––––––––––––––––––––––––––-
39. Николай Генов
НАСРЕЩНО ВРЕМЕ
Звуци отекват
в кухи уши;
вървим по варени
(в черепа)
травми:
и люпим се,
люпим се,
люпим се
(с дни)
забавени много;
на себе си
ранни.
Да имаше край – края да стигнем;
всяка кост
е игла от гръклян;
но още сме тук
(съвсем в невелик ден)
и вместо (и) тяло
сме само тамян.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Поздравления!
*Наградата на фондация „Блага Димитрова“ за постижения в литературата на студент от Факултета по славянски филологии в СУ „Климент Охридски“
*Втора награда на Двадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Време, слово, свят“ .
––––––––––––––––––––––––––
40. Илияна Стоянова
***
разходка…
във всеки спомен
цъфнали кестени
***
зимна луна
в Ариана се пързалят
на стари хитове
***
ръждясала пейка
ескимото ми се превръща
в графити
–––––––––––––––––––––––
41. Силвия Стефанова
НЯКОГА
Някога бъди нещастен,
някога бъди щастлив,
разкажи се като песен
омагьосай се със стих.
Разчупи се на парчета
къс от сладостна луна
слънчев лъч от мека есен,
дъх от шепнеща земя.
Разкажи се,
покажи ми,
набери за мен цветя,
стрък от обич,
китка нежност,
сноп от сбъднати слова.
Разкажи,
или спомни си
вън вали, кълби тъга
нотите са верни птици
от Божествени гнезда.
Разкажи,
или иди си.
Във незрящата тъма
улиците са зеници.
Имат песен.
И душа.
–––––––––––––––––––––––––-
42.Севда Михайлова
Есен
Кестен стискам в ръката
паднал от небето.
Майката земя го приютила
в протегнатата длан.
С пръстчета леко го разтривам
и посланията от небето и земята
в сърце си скривам.
Кестен стискам,
сок от обич по ръката ми тече.
……………………………………..
Едно столче видях
до врaтaтa…
Ти ли го постaви мaмо?
Дa седнa
и дa те почакам…
––––––––––––––––––––––––––-
43. София Филипова
Д И П Т И Х
I. С В Е Т Л О Т О
Ч о в е к ъ т – з н а й н о е – е н е щ о с т р а н н о!
Кипят в кръвта му светли сили,
летят желания направо към небето…
Как искам да съм там – над облаците!
И ето – там съм – над подвижния им свят,
дори се гмурвам в причудливите им форми,
докосвам се до тайната на мимолетното…
Каква наслада! О, какво блаженство!
Живея със лъчите на живота.
Самата съм живот.
Елате в моя свят,
живот ще ви даря –
и вяра, и надежда, и любов!
Кой би отказал светлите им струи?
Обичам ви!
До смърт ви любя!
И казвам:
Живота си бих дала незабавно на смъртта,
ако получа във замяна
нови два живота!
II. Т Ъ М Н О Т О
Бушуват във главата тъмни сили,
в кръвта кипят запалени огньове,
облизват със езика си отровен
тъмни спомени,
заспали с клюмнали глави,
сънуващи победи пирови…
Какво спечелихте, нещастници?
Не искам да съм с вас.
Не ви обичам.
А ви обичах. Премного!
Бягам от лицата вледенени,
като ухапана от куче бягам,
като ужилена от хиляди оси…
Огньовете в кръвта си искам да затрия,
да залича от паметта си
тъмните си спомени.
От всичко бягам, насъбрало се
във дъното на ада ми…
От себе си най искам да избягам!
Н е е л и с т р а н н о н е щ о т у й – ч о в е к а?
–––––––––––––––––––––––––-
44. Петрана Стойчева
***
Заглъхват стъпките ти, лято!
Дочувам песен на копита
на луди есенни коне,
а вятър шумата помита…
Сивее есенно небе.
След листопад,
след дъждовете
сивее есенно небе.
***
Да запазим
частица от лятото –
синя мидичка,
синьо мънисто,
а в косата
от лятото – златото,
от мечтите –
крилата сребристи.
–––––––––––––––––––––––––––
45. Владо Любенов
НЯКОЙ ДЕН
На Г.
Някой ден ний ще станем безсмъртни
и ще идем на Млечния път.
А селцето със къщите смътни
ще загуби и смисъл и плът.
Ще потънат тополите вечни
като сламки във черната нощ,
и долът с шумовете далечни
ще се слее с космичната мощ…
Някой ден с теб ще станем безсмъртни,
ще се срещнем на Млечния път.
Ще протегна аз пръсти безплътни
да докосна пак твоята гръд.
И разтваряйки звездната риза
ще ти шепна беззвучни слова,
както месец във облака влиза,
тъй ще вляза във теб след това…
Ще се слеят душите ни нежни,
както Млечният път се е слял,
както сливат се тъмните бездни
във всемирна и дива печал,
и селцето със къщите смътни,
и тополите дето трептят…
Непременно ще бъдем безсмъртни!
Само ти ме обичай до смърт…
–––––––––––––––––––––––-
46. Надежда Стоилова
ПРОМЕНИ
Любимият ми град ми е изневерил с други улици
сменил си е лицето
моите бяха по-красиви и истински
тези сякаш не са живи
хората които вървят по тях са отблъскващо чужди
говорят неразбираемо
студени са
и къде отидоха вчерашните магазинчета кафенета
къде се изгубиха непознатите
с които редовно се разминавахме по Графа и Попа
искам да се прибера
в къщи
––––––––––––––––––––––-
47. Димитър Дженев
ХИЩНИКЪТ
Той е хищник,
той не обича.
В неговите лапи
всяко нещо придобива
статута на жертва.
Кръвта на противника
го възбужда,
ласката на жена
го зарежда.
Той е български хищник –
специална порода.
Той не е раждан
в тревите и храстите.
Не познава на пустинята
врящия пясък,
нито е подушвал
как от засада
смъртносно те дебнат
на джунглата ноктите.
Той е кърмен, отгледан
и силно закрилян
в семейно котило,
което безстрашно
и много луксозно
си живее на воля
в държавната клетка.
Той е избраният
законно да ръфа
от плътта на народа.
Сочна е
и толкова вкусна,
но прелъстява инстинкта,
който нашепва,
че може внезапно
и много фатално
да бъдеш отстрелян.
––––––––––––––––––––––––
48. Александра Ивойлова
ГРАДОВЕ И ПОЕТИ
Hommage
В Лисабон, в кафене „А бразилейра“ на улица „Гаррет“, пристигналият отдалече, или просто отбилият се пътьом, може да изпие чаша кафе с Фернанду Песоа. А в София, моя град, може да приседне на пейка до двама поети – Петко и Пенчо Славейкови…
Тъмните бронзови фигури се изрязват на фона на цветното множество. Какво са те – миг безвремие? Сенки са, край които гълъбите кацат. Притичва бездомното куче и тълпите текат…
Ще седнат на пейката влюбени и смехът им ще прозвъни в общия шум. Ще потънат после в очите си, в свойта прегръдка…
Ще седнат след тях двама стари приятели, ще си разказват отдавнашни спомени. И ще потънат в мълчание…
Ще дойде навярно поетът накрая – да приседне до свойте събратя от бронз. Ще се сети за нещо и ще потърси тефтерчето с многото строфи.
Трамваите остъргват
звуците до блясък
Метално утро Г. Билярска
След пазара на книги –
хартии и празни кашони
Притъмня
А. И.
Дъждовен ден Тичат срещу колите дървета
в измито зелено
Л. Христова
Градски фонтан
недоядени кифли
Ято врабчета
Омила – Цв. Джагарова
По здрач ще си тръгне поетът (може би ще погледне небето), потънал в себе си, в своя град и в света…
Хващам луната
моето жълто такси
там, на небето
Г. Тодоров
Нощен град
Улици пресичат
пътя на звездите
А. Караламбева