Х салон за поезия 2017 – Поетични страници

ДЕСЕТИ СОФИЙСКИ

ЕСЕНЕН САЛОН ЗА ПОЕЗИЯ,

проведен в Столична библиотека,

Американски център

14 ноември 2017 г.

Петдесет поети изпратиха свои стихове и участваха в юбилейния Десети софийски есенен салон за поезия. Някои от тях не успяха да дойдат на четенето, но стиховете им са поместени в електронната антология. Времето, определено за тях, премина в творчески разговори на поетите, изпълнили уютната зала на Американския център, предоставена ни от нашия партньор Столична библиотека. За доброто настроение допринесе великолепното Мерло 2016, което изба СИНТИКА от гр. Сандански ни подари специално за юбилея.

Почетен гост на събитието беше любимият на поколения българи певец, поет и музикант МИХАИЛ БЕЛЧЕВ. Като директор на Столична библиотека през 2008 г. той далновидно ни посъветва да поставим пред скромното заглавие на поетичната среща „Софийски есенен салон за поезия“ думата ПЪРВИ, за да можем сега да отброим ДЕСЕТИ!

Две съпътстващи събития обогатиха присъствието на Салона за поезия 2017 в културния афиш на София. В мраморното фоайе на Столична библиотека беше открита изложбата „Изписани есенни листа“. В нея можеха да се видят книги на участници в Софийския салон за поезия от колекциите на Столична библиотека. В залата на Американския център поетесата Елисавета Шапкарева представи своята изложба от хайги „Звуци на есен“.

В поканата, която отправихме към поетите за участие в този Салон, им предложихме да споделят с нас накратко вълненията и постиженията си през изминалата година. В антологията поместваме някои техни отговори.

Залата беше пълна с развълнувани участници в поетичното четене и компетентна, съпричастна публика, което бе най-голямата радост за нас като организатори. Особено вдъхновяващ бе фактът, че в Салона тази година се представиха две младежки литературни формации – „Иначе писано“ от СУ „Климент Охридски“ и „Заешка дупка“ от Творческа академия при НДК с преподавател поета Петър Чухов. Стиховете на младите поети бяха чудесни!

С пожелание за нови вдъхновения и творчески успехи,

Ангелина Василева, София Филипова

СЪДЪРЖАНИЕ:

АНГЕЛИНА ВАСИЛЕВА ……………. Привилегия
ВАЛЕНТИН ЕВСТАТИЕВ ………….. Слепият щъркел
ИВАНКА ДЕНЕВА …………………….. Несантиментална поема
ИЛЕАНА СТОЯНОВА ……………….. Спасеният град
ХРИСТИНА МИРЧЕВА ……………… В долината, по течението
СТОЯНКА БОЯНОВА ………………… Мечтание
МИНКО ТАНЕВ …………………………. Щорм
СОФИЯ ФИЛИПОВА …………………. Amor
АННА ХРИСТОВА …………………….. На баща ми
ДИМИТРИНА ГАНЧЕВА ………….. На кого…
АЛЕКСАНДЪР ДЪБНИШКИ …….. Триптих с лодка
НАДЕЖДА СТАНИЛОВА …………. Предричане
ЛЮБА АЛЕКСАНДРОВА ………….. Не пиша стихове за любовта
БОЖИДАР ПАНГЕЛОВ …………….. Изход
ПЕТЪР ЧУХОВ …………………………. Не си взех; Фарът светва; От реброто
МАРИЯНА ФЪРКОВА ………………. Стихотворения с посвещения
ХРИСТИНА ПАНДЖАРИДИС ….. Вярата умира
АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА ……… Ах как любима ми е тази временност
РАДКА МИНДОВА …………………… В ръжта; Ясно
МАРИЯ ЦВЕТКОВА …………………. Възкръсване
ДИМИТЪР ДЖЕНЕВ …………………. Рибарят; Миг
МИРА БОЯНА-МИХАЕЛ ………….. Във вълчата долина
ЮЛИЯ ДИВИЗИЕВА ………………… Звънът на сухите треви
АНТОАНЕТА НИКОЛОВА ………. Този есенен лист
ЙОРДАН ЕФТИМОВ ………………… Въже
КАЛИН МИХАЙЛОВ ……………….. Задачите
ИГЛИКА ДИОНИСИЕВА …………. сгъстява се
НОНКА БОГОМИЛОВА …………….. Търпение
ЛЕТЪР ПАВЛОВ ………………………… Тя
ЛИДИЯ ЛЕЧЕВА ……………………….. Вали

ХАЙКУ И ТАНКА

ЦЕНКА ЦАЧЕВА
ВЕНЕЛИНА ПЕТКОВА
МАЯ КИСЬОВА
ЕЛИСАВЕТА ШАПКАРЕВА
ИЛИЯНА ДЕЛЕВА
ЛЮДМИЛА ХРИСТОВА
ДИЛЯНА ГЕОРГИЕВА
ВЕСИСЛАВА САВОВА
ИЛИЯНА СТОЯНОВА
ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА
КРИСТИЯН КРЪСТАНОВ
ИВАНКА ЯНКОВА
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА

ТВОРЧЕСКА АКАДЕМИЯ ПРИ НДК„ ЗАЕШКА ДУПКА“

ВИКТОРИЯ ВАНОВСКА …………. научи ме как да спра цигарите
ВАНИНА ДИМОВА ………………….Пътуване
НЕВЕНА ЕЛИСЕЕВА ………………. Високо
ЦВЕТЕЛИНА ИГНАТОВА ………. Време е
НАДЕЖДА СТОИЛОВА ………….. Есенна прелюдия

МЛАДЕЖКА ЛИТЕРАТУРНА ОБЩНОСТ „ИНАЧЕ ПИСАНО“

ЗЛАТИНА ТОДОРОВА ……………. Наследство
НИКОЛАЙ ГЕНОВ ………………….. В мъглата губи се фенер; Няма твърдост
АТАНАСКА ИЛИНЧЕВА …………. Дете

1.АНГЕЛИНА ВАСИЛЕВА

ПРИВИЛЕГИЯ

Поетът е дете,

което нощем

до късно не заспива –

брои звездите,

разговаря със луната

и се надбягва с вятъра

из призрачните улици,

събира думи,

разпилени през деня,

от домакини,

влюбени,

професори,

клошари

и тийнейджъри,

подрежда ги грижливо

в калейдоскопа на душата си

и призори

сънува стихове.

2.ВАЛЕНТИН ЕВСТАТИЕВ

СЛЕПИЯТ ЩЪРКЕЛ

Не ме избра. Аз просто ти се случих.

Без каталог, без мостра, произволно.

От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,

а аз бях вътре, свит недоброволно.

И ме позна първично, непонятно

и ме прие такъв, въздушно-пощен.

Мечтите ти заспаха безвъзвратно.

Останах аз. За да те будя нощем.

И обичта ти ме наля със смисъл,

облече егото ми в чисти дрехи

и чиста радост, от очите бликнала,

ми казваше, че аз съм ти утеха.

И станах принц, наследник на надежди,

утеха давах и се самовлюбвах,

над челото ти гледах изпод вежди,

протегнатите мостове погубвах.

Животът си е мой – така си казвах

и гузна гордост пареше в гърдите…

… А споменът за щъркела полазва

и слепотата му ме удря във очите.

Харесваш ли ме, мамо? Просто питам.

Не казвам, че сега ще имаш избор.

Не искам прошка. Само се опитвам

да разбера. Че човки ме пронизват.

* * *

Препрпочитайки стихотворенията, които съм нашисал през последните 12 месеца, виждам тъжни и весели неща, груби и нежни, някои повлияни от любимия ми поет Емил Симеонов, когото не спирам да чета и препрочитам, но всички без изключение – „мои“. А с две-три от новите си творби мога наистина да се гордея, колкото и нескромно да звучи. Продължавам да рецитирам свои стихове пред публика, в литературни клубове, читалища и по тържествени поводи. Съвсем наскоро мое стихотворение излезе в представителен двуезичен сръбско-български сборник с поезия от български автори, публикуван в Белград. Благодарен съм на съдбата, че поезията продължава да е част от живота ми!

3.ИВАНКА ДЕНЕВА

НЕСАНТИМЕНТАЛНА ПОЕМА

Времето – всеяден молец

дълбае дупки в душите ни.

Звъни във вените безвремие.

Сърцата – слънчеви дискове –

вяхнат под сърдито небе.

Аз чакам вятъра –

необязден жребец

и развята грива в класилата ръж

И съм хвърлен ездач –

без посока и стреме…

Докога?

***

Димят тревожно дребните ни страсти

и хоризонтът стене като куче.

Боже, просветлението да получим

да си простим и да пораснем.

Пожарите на разпрата горят.

Човекът е капризно пеленаче:

Не дава ризката си, иска две…

Кавалът в тишината скръбно плаче…

Олтари светли вдига пак Христос,

но пред олтара се прекръстват…

С любов зове ги да възкръснат –

те крият зад гърба с свити пръсти…

В душата пази верен караул.

На потреса усмивката се зъби.

В герана тъмен слънце се удави,

а смог без жал попари млади гъби…

Но ето: стадото се спуска от баира.

Човек и живинката другаруват.

Чернеят в тръни нашенски чаири

и кучето с предрешен вълк пладнува…

И тлеят на стърнищата сърцата.

Вулкан запален ли е пак земята?

Луната – стар прокиснал резен,

жигосва съвести и знак бележи.

***

Но нежен звук от селската цафара

облъхва ширинето и олтара.

И овчар сънува бели пеперуди –

Йеронимус Бош да не… събуди!

4.ИЛЕАНА СТОЯНОВА

СПАСЕНИЯТ ГРАД

тук ще бъде убита една отдавнашна целувка,

песен, която ти ми обеща да слушаме заедно,

улички без изход, тесни като нашата любов,

едва оцелели образи на срещи

и на импотентни сбогувания.

тук няма спасение.

не, добре, забележи какви паяжини по ръцете ми,

в очите ми каква слюда от безразличие;

чуваш ли бебешките викове на гларусите –

души на удавници –

и не ми говори, че ще ме спасиш.

дрипа от занемарени сенки

в дървените къщи, в които нямахме тела,

прокарвам длан по твоята и само кръв, кръв,

а дланите са безмълвни в своето лицемерие.

през август, когато дърветата достигат до звездите,
тук по-скоро смъртта ни е събрала

в любовна среща.

ще запея

и морето ще заглуша,

ще заплача –

защото просто тук е място

където да вървя и пея плачейки.

как извиват грациозни шии

черните корморани,

и, скъпи,
виж моите тъмни приятели,

дошли са да грабнат душите ни,

неспасени.

над фара на Созопол –
крехък като бяло дете върху скала,
над малкия морски фар –

само тъмният глас на морето.

***

Издадох 9-та стихосбирка с избрана любовна лирика – „ЛЯТОТО НА АСТРИТЕ“ – издателство „ЗНАЦИ“, Румяна Емануилиду. Книгата имаше голям успех. Премиерата беше през март в „ПЕРОТО“ ; второто представяне през юни в Бургас – в „Дом на писателите“ и третото на 25 октомври в галерия-книжарница „София Прес“. Дадох доста интервюта във вестници, радия и самостоятелно участие в „Нощен Хоризонт“. Книгата получи много висока оценка в два Отзива – на поетесите РАДА АЛЕКСАНДРОВА и ЖЕНИ КОСТАДИНОВА, както и от редактора ми, поета ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ в предговора.

5.ХРИСТИНА МИРЧЕВА

В ДОЛИНАТА, ПО ТЕЧЕНИЕТО

Дървета и храсти са бухнали

в тялото на реката –

ако тръгне пороят,

ще погълне деца и ниви,

отломъци и цели къщи.

Къде са резачките, никой не го е грижа.

А някога имаше водопади от двете страни –

пръскаха безценни бисери долу върху прасетата,

милиарди духове от отвъдното са намирали нощем телата си

под кипящите водопади.

Как всичко прелива, когато е диво,

непредсказуемо в в пътя си,

заплетено като гъсти коси,

впито като нокти в месото –

писък за дъжд,

който ще ни помете без помен.

6.СТОЯНКА БОЯНОВА

МЕЧТАНИЕ

Срещнахме се, когато Бог създаде световете

и изпълни материята с любовта си.

После се изгуубихме, защото ни разпръснаха

по краищата на вселената.

Аз оттогава пазя спомена за теб.

Оттогава хиляди пъти изгряваше слънцето.

Оттогава хиляди пъти залезе луната.

хиляди дни бях те очаквала,

хиляди нощи бях те бленувала…

На колко планети съм те потърсила.

Колко галактики с плам съм пребродила…

Когато се срещнахме – светлината избликна.

Светът се разшири

и в него останахме Бог, ти и аз.

7.МИНКО ТАНЕВ

ЩОРМ

Следи на гларус. Крясъкът

взривяваше вълните.

И бездната ужасно

над нас се наклони.

И виждах звездни знаци.

И кораб с кил разбит.

И говори. И нации.

В прибоя страховит.

В контурите небесни

светът ще бъде друг

след Второто пришествиее,

започнало оттук.

8.СОФИЯ ФИЛИПОВА

AMOR

Любов!

Мога да я кажа и на мъртъв език:

Amor!

Й о с и п О с т и

Но в нея няма нищо мъртво!

Най-живото сред най-живите всвета!

Усмивка на дете…

Проникване в селения на слънцето…

Но често в слънцето ще плуват облаци…

Какво от туй?

Нима не знаем между облаците как се плува?

Но светлите лъчи понякога в сълзи ще се превръщат!

Какво от туй?

Лъчистите сълзи ни водят в нови свтове –

по-близко до необяснимото…

И ние във богини се превръщаме.

Но ако облаците умъртвят светлинните сълзи?
Не могат!

По свои си закони те трептят,

додето сме във състояние

на мъртвия език да изговаряме:

Amor!

9.АННА ХРИСТОВА

НА БАЩА МИ

Помня старо зелен колело

с висока рамка и малката седалка отзад

на която татко ме слагаше „Дръж се за мен, за да не паднеш!…“

прегръщах го

вкопчвах пръстчета

и знаех

че няма да го пусна

зад топлината на широкия му гръб

вятърът и студът едва ме докосваха

„Пусни го!…

Пусни го…

Пусни го… да си иде…“

чувам мама

стискам в пръстите си

буца пръст

която се разтрошава

полита надолу

и глухо изтрополява

върху ковчега.

***

Стихотворението е от предстоящата ми за печат втора стихосбирка.

ДИМИТРИНА ГАНЧЕВА

НА КОГО…

Каква ли бях

на моите 25?

На кого да дам рушвет

та отново да съм млада?

Все разтърсващи въпроси

товага нищо няма да ме боли.

Небето ще бъде синьо и розово,

пътят ще е гладък.

Ако тук-там има грапавини,

лесно ще се изправят.

Слънцето ще грее топло,

а луната и тя ще грее.

Тайнствено и романтично.

Сърцето ми ще бие

като камбана и ще се задъхвам от младост.

Ако пулсът ми се ускори,

това ще бъде от любовен трепет,

болка от несбъднато щастие.

Това ли значи

да не си на 25?

На кого, на кого да дам

рушвет?

11.АЛЕКСАНДЪР ДЪБНИШКИ

ТРИПТИХ С ЛОДКА

Лодка –

Нощем прогнилите й дъски

се покриваха с цвета

на зараснала рана,

а тя с поглед намираше

весла, станали патерици,

да отплува

в някакъв молитвен унес

към рибите; канеше ги

с опитността на стара проститутка

да дойдат; и те идваха,

изпълваха я – там

някога влизаше мачтата.

Утрото я посрещаше с копнежите й,

а тя продаваше улова си

на осиротялата река

на откупи, самотницата,

един пиян удавник.

***

По Луна

забравените, разкъсани мрежи

обличаха лодката с воалите

на очакваща девственица,

а и той, все още замаян,

не спираше да я чака,

както някакъв подкупен Харон,

да го върне обратно.

***

Помнеше пясъкът стъпките,

макар и вече зарити,

а ние се питахме

как да го спрем

да ни покрива

с неспирната промяна на формата,

защото след лодката и мрежите

на надяващия се

идваше и нашият ред,

даже и там, където

нямаше никкви пясъци.

12.НАДЕЖДА СТАНИЛОВА

ПРЕДРИЧАНЕ

Пътя врачка ми предрече:

ласки и възход.

На любов ще е обречен

целият живот.

Аз ли припознах лицата,

чашата ли съгреши –

толкова очи познати,

но къде си ти?

Някой е изпил кафето

с моята съдба.

Любовта ми със мъжете –

двете ми деца.

ЛЮБА АЛЕКСАНДРОВА

Не пиша стихове за любовта.

На пръсти ги броя, не стигат десет.

Защо тогава, мисля си, живея?

Защо проходи и защо докрета

до тези твои стръмни къснини?

И протъгува толкова лета?

И есените с пръсти прикова

високо над леглото – да ти светят

с листата сухи, чисти, с цветовете?!!

И зимите обходи из снега,

на запустелите поля измисли песен,

да я запеят тихо в пролетта

по облака да я препращат лете?

Защо не ги написа, пропиля ги…

Навсякъде са –

на завоя сетен,

на пеперудите в крилата,

в трепета

на крехкото омайно стъбълце,

на вълнолома в гневното сърце,

в мълчанието на света придънен,

и в кротостта на срязания дънер…

Не питат те какво и как пилееш.

Те просто са любов и я живеят.

14.БОЖИДАР ПАНГЕЛОВ

ИЗХОД

И ако някога не виждаш

Изход,

копай в пръстта подобно плоден

червей

и вдигай камъка от себе си

по-тежък,

за да намериш дума

по-силна от привидност.

и ако някога поискаш повече,

копай в небето.

***

Едно от най-вълнуващите литературни събития през изтичащата 2017 г. е наградата „ Ваня Константинова“ за поетичната книгa „Осмоза“(Издателство „Пергамент”. С., 2016 ) на Бояна Петкова. Уникалното в случая е не само фактът, че това е първата награда за поезия в историята на наградата, и че авторката е популярна не само като поет, а е и активен защитник за правата на родителите, загубили дете – правото на погребение. Тук не мога да не се съглася с написаното от Марин Бодаков в Култура – Брой 12/2016 „И точно като поет промени закона – заради достойнството на човешкото същество. Защото който не уважава смъртта, изобщо не уважава и живота.“

15.ПЕТЪР ЧУХОВ

***

Не си взех

връхна дреха.

Не предвидих,

че ще стане студено,

когато си тръгнеш.

***

Фарът светва

угасва

обича ме

не ме обича

***

От реброто

ми са направили

жена

но за друг

16.МАРИЯНА ФЪРКОВА

СТИХОТВОРЕНИЯ С ПОСВЕЩЕНИЯ

***

На Гергана

Мравките по цял ден се лутат

насам-натам,

надолу-нагоре,

на изток,

на запад,

на север,

на юг…

Пъргаво лазят по тревите и клоните,

рядко поспират

дори и за миг –

живеят

в държава

без граници.

***

На Емка

Шарената пеперуда

на червени ивици

и бели петна,

със сини точици накрая

каца по теб,

защото те мисли

за цвете

в края на

боровата гора.

***

През настоящата година излезе моята стихосбирката „19 стихотворения за любовта“ като притурка на издавания от Сава Василев алманах „Света гора“, Велико Търново.

*****************

През декември „19 стихотворения за любовта“, Издателство „Фабер“ беше номинирана за наградата „Поетичен Никулден“. Честито!

Бел. Ангелина Василева

17.ХРИСТИНА ПАНДЖАРИДИС

***

Вярата умира

заедно с пчелите.

Днес хиляда кошера,

утре милиони.

След безразличието –

безвремие.

***

За моите малки стъпки към улавянето на думите мога да кажа, че тази година едно мое стихотворение спечели трета награда в конкурса в Казанлък и нетърпеливо чакам издаването на стихосбирката си.

************

Книгата на г-жа Панджаридис междувременно излезе от печат: „В тйрсене на метафора“, Издателство „Авалон“. Честито!

Бел. Ангелина Василева

АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА

Живият е временно безсмъртен.

Николай Кънчев

Ах, как любима ми е тази временност –

чиято сянка расне в предрождението

и над смъртта витае като вечност!

Люлее полъх всяко утро –

все тази светлина

в безброй нюанси.

Как тихо преминаване над нощите…

И се докосват

краят и началото.

19.РАДКА МИНДОВА

В РЪЖТА

Изваля се този сняг – ръжта покълна.

Ширна се в очите ми поле.

Залюля се в мене ръж – прокълната.

Пожънах я – спасител не дойде!

ЯСНО

Имах само една причина

да те обичам

и хиляди да забравя за теб

но нулите са само нули

колкото и да наредиш

след това.

МАРИЯ ЦВЕТКОВА

ВЪЗКРЪСВАНЕ

Велик е онзи ден във който се родих

след хиляди тревоги и мечти, отново.

Почувствах се възкръснала, на пристан тих

след кръста който дълго носих.

И питах се къд сгреших, защо ме тъй наказа,

да имам нужда от любов, а да се чувствам празна.

Да погреба душата си е грях

комуто трудно се прощава,

възкръсне ли от пепелта

душата се превръща в лястовица бяла.

Възкръсне ли доброто за живот

над всички демони и тъмни сили

това се случва и по волята на Бог

с повелята му да сме ближни.

*** Обичам да пиша в рима. През изминалата година имах участие в благотворителен търг с мои четиристишия.

21.ДИМИТЪР ДЖЕНЕВ

РИБАРЯТ

Рибарят искаше

да улови морето,

но всеки път намираше

във мрежата си откуп.

МИГ

Любовта

идва и си отива

внезапно.

Животът –

също.

МИРА БОЯНА-МИХАЕЛ

ВЪВ ВЪЛЧАТА ДОЛИНА

Цялата Земя обходих

За да те срещна

Безумецо,

аз – безразсъдната;

По урви и сипеи – бродих –

и се сривах – през долища –

Да те открия

Негоднико,

аз – скиталката:

Пий от кръвта ми по шията –

Да се преситят – свирепи! – несгодите;

И се хвърли в огнищата – златокоси и пъргави –

във очите ми –

Да се прежарят

Реката,

още Речеят –

в тялото мое –

Любимецо

на Бог,

Любими – за мен.

Тялото мое е твое! –

Целувай го –

и Го целувай!…

Завинаги.

ЮЛИЯ ДИВИЗИЕВА

ЗВЪНЪТ НА СУХИТЕ ТРЕВИ

Звънът на сухите треви събужда стихнали послания

за дълги, дълги летни дни, изпълнени със разстояния,

които мисълта ми някога ще извърви,

ще припознае и места, и хора,

ще свърне в тихи утрини

и в слънчеви следобеди със птиците ще заговори.

Звънът на сухите треви е само кратък зов насред сезона,

от есенната шума ли трепти, или от стъпките във тях отронени!?

И този звън ме кара да летя над пътя, с искрени желания,

по който ще ме стигат други, със своите съдбовни предсказания.

Заслушана във сухите треви приспивам зимата във себе си,

с безсмислената й тъга, с мъгливите й предразсъдъци,

но иска ми се по-преди да съм отгледала два летни облака,

понякога дъждовни от залезни безсъници.

***

Годината ми донесе много творчески ангажименти, отговорности и радости. Излезе третата ми книга „Дваайсет и пети кадър“, издателство „Факел“. Редактирах и представих книгата „Опако-лицево“ на поетесата Спаска Гачева. Написах рецензии и представих три книги: „Опако – лицево“ на Спаска Гачева; „Вълчицата излиза вечер“ на Бойка Асиова; „И остави Ванга следа…“ на Жени Костадинова. В момента подготвям за печат моя нова стихосбирка, от която е стихотворението.

24.АНТОАНЕТА НИКОЛОВА

ТОЗИ ЕСЕНЕН ЛИСТ

този лист

който трепти на вятъра

този лист

който всеки момент ще се откъсне

е невероятен

в цялата вселена

не ще се намери

нищо друго

с тези извивки

с тези жилки

с тези петънца

с тази тънка тънка капка

която се изплъзва от него

разтегната в сребърна нишка

от вятъра

25.ЙОРДАН ЕФТИМОВ

ВЪЖЕ

„Дайте ми само лост…“

Най-простата люлка е да вържеш въже от ленени нишки за улична лампа.

А след това да се засилиш и да се завъртиш около стълба.

Вярно – ще приближаваш към него и съответно ще расте рискът

да се удариш неочаквано.

Пърррр – и прас!

Но ще намалява рискът да ритнеш някой случайно преминаващ по тротоара.

Канапът е на път да се скъса. Цъфнал е вече.

Това също го знаеш от самото начало.

Защото без този страх каква радост?

26.КАЛИН МИХАЙЛОВ

ЗАДАЧИТЕ

Като глутница

Хищни животни

Са задачите около мен –

Приближават ме в кръг

И очите им светят,

Ако бдителност нямам,

Я крак, я ръка

Ще захапят.

Трябва огъня свят

Да поддържам,

Който Ти си запалил у мен –

Щом го видят,

Те кротички стават,

Размахват опашки

И ги впрягам в шейната

Да изтеглим деня.

***

Из подготвената за печат книга с кратки форми „Някой иде по пътя“.

ИГЛИКА ДИОНИСИЕВА

сгъстява се по клоните

толкова обилно жълто

не го щади не иска

и няма да тече по-скоро

ще се захароса

неопраната ми дреха

такова удоволствие

цапах я

с мармалад и лютеница

и ако пришия копчета

от сладко

така ще топли тая

Есен

28.НОНКА БОГОМИЛОВА

ТЪРПЕНИЕ

Мъгла се стеле край високите гори –

обхваща ги

обгръща ги

размива ги

от погледа ги скрива –

високите, зелените гори

И после отминава…

Но за да го видиш,

да го усетиш

и да го повярваш

ще трябва да си страшно и дълго търпелив

понякога по-страшно и по-дълго

от живота

***

Стихотворението е публикувано в стихосбирката: Нонка Богомилова, „Празници“, София, ЛИК, 2000

29.ПЕТЪР ПАВЛОВ

ТЯ

Видях Ви да се събличате.

Прошепнах аз.

Тя се огледа с какво да замери моята наглост.

После се отказа.

Нещо друго блесна в погледа й.

Не, не сте!

Отвърна смирено тя.

Някой от нас лъже.

Казах аз. Но как да разберем кой?

Думите обичат да лъжат. Такава е природата им.

Тя кимна.

Можем да сме сигурни единствено, ако се съблечете.

Подхвърлих.

Но тогава аз ще загубя всичко. Прошепна тя. А Вие няма да спечелите нищо.

Ще узнаем истината, а това не е малко.

Тя кимна.

И започна да се съблича.

Свали първо лилавите си преструвки.

Беше по красива без тях.

После махна студения блясък на погледа си.

И стана възхитителна.

В очите й играеха пеперуди

и ги правеха пъстри.

Паднаха дистанциите й.

Изтрополиха по калдаръма нейните високомерия.

Вятърът отнесе въздишката

на косите й.

Остана гола в своята искреност.

Лъгал съм се. Казах.

Не съм видял Вас.

А сега, каня Ви на един плаж в друг сват, където всичко загубено няма да Ви е нужно.

Да вървим. Каза тя.

30.ЛИДИЯ ЛЕЧЕВА

ВАЛИ

Във влажната вечер вали…

небето е пълно с души,

Пришпорили облаци.

От някъде нежно вали.

Вятър връзва въздуха

в букет лъчи.

Пръски кротки сълзи

засядат в косите.

Вяра вали.

ХАЙКУ и ТАНКА

ЦЕНКА ЦАЧЕВА

***

къде са

върховете на планината

първи есенни мъгли

***

лодчици

в потока

първи есенни листа

***

есенно равноденствие

първи скулптури

от тикви

ВЕНЕЛИНА ПЕТКОВА

***

изсъхнало клонче

о, вятърът

още го подухва

***

О! Как се надвикват

вечер лястовиците

краят на юни

***

сепване

улових първия проблясък

на Вечерницата

МАЯ КИСЬОВА

***

красив полицай

тя избягва

пешеходната пътека

/отличено с Грамота в раздела „Сенрю“ в IX Международен конкурс за хайку в Москва 2017/

***

бледозелено

художникът рисува

пролетен вятър

/ носител на Отличие в тематичния конкурс на БХС „Носачи на вятъра“ 2016/

***

слънчев декември

топи се усмивката

на снежния човек

/ носител на Отличие в тематичния конкурс на БХС „Декември“ 2016/

ЕЛИСАВЕТА ШАПКАРЕВА

***

мирис на ракия

по телевизията предават

футболен мач

***

мирис на кафе

приятелките на баба

опитват бяло сладко

***

мирис на лайка

още усещам

болното си гърло

35.ИЛИЯНА ДЕЛЕВА

***

лятна неделя

по останките на Сердика

скачат деца

***

лодка от вестник –

краче мачка новините

в локвата

ЛЮДМИЛА ХРИСТОВА

***

есенно равноденствие

на две разделя

ятото врани

***

от сянка в сянка

полека се отдалечава

бащината къща

***

запустял дом

отлетели и колибрите

от тапета

ДИЛЯНА ГЕОРГИЕВА

***

сутрешна молитва

поверявам тревогите си

на Бог

***

есенен вятър

гол клон

без листа и птици

***

есенно слънце

котка прегръща

жълти дюли

38.ВЕСИСЛАВА САВОВА

***

силен вятър

колко сте тежки

малки кестенчета!

***

слънчеви лъчи

между клоните на елата

заснежен връх

***

топъл следобед

сред опадалите листа

златен пръстен

ИЛИЯНА СТОЯНОВА

***

облаче ле бяло…

очите на мама

още по-сини

***

юнски дъжд

под щъркеловото гнездо

гроздове лястовици

***

снежно утро

съседското коте

с нестинарска стъпка

ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА

***

пролетен бриз

вишнев цвят в гнездото

на свраката

/Международна Сакура награда, Фестивал на цъфналите вишни, ванкувър, Канада – 2017/

***

час по йога

разсейват ме

пухчета на тополи

/Отличие, World Haiku Review – август 2017/

***

новогодишен обяд

заклет ерген си поръчва

детско меню

/Публикувано в Журнал на Английското хайку общество Blithe Spirit бр. 27 – 2017/

КРИСТИЯН КРЪСТАНОВ

***

Гонитба на вълни,

пясъка заливат,

изчезващи стъпки.

***

Стара пейка,

сладък спомен,

силует един.

***

Звън на чаши,

устни тихо шептят,

откраднат дъх.

ИВАНКА ЯНКОВА

***

Декемврийска нощ.

Само нашите сенки

светят.

/Отличено на Третия национален конкурс, организиран от БХС./

***

Снежна партина.

В края на гората –

кокиче.

/Трета награда на Четвъртия национален конкурс на БХС 2016 г./

***

Шепот на есенни листа.

Вятърът свири

в съня ми.

/Отличено в сп. „Хайку свят“ бр. 3 – 4, 2017/

СИЛВИЯ СТЕФАНОВА

***

Зад очите ми

свят в лилаво и синьо.

Нежен е допирът

бели глухарчета

на събуждане.

***

Облаците си играят

а ние ги гледаме,

защото не можем

да ги целунем,… докато

тайно докосваме старостта.

ТВОРЧЕСКА АКАДЕМИЯ ПРИ НДК

„ЗАЕШКА ДУПКА“

ВИКТОРИЯ ВАНОВСКА

научи ме как да спра цигарите

да не пия сама алкохол

да не ме е страх от тъмното

да те прегръщам през нощта

научи ме да спя до късно

да пия кафе със захар

научи ме че откраднатите

целувки са най-сладките и

щастието е живо само

когато сме двамата

научи ме

и си тръгна

наученото лесно се забравя

сега паля цигара и

отпивам от чашата с вино

с Нощта седим до късно

броим часовете

но никога не ми дава да я прегърна

пия сутрешното си кафе

без захар за да не ми напомня

за сладостта на целувките ти

ала колкото и да се опитвам

не мога да забравя

че щастието е живо само

когато сме двамата

ВАНИНА ДИМОВА

ПЪТУВАНЕ

Днес очите ми са печеливши карти.

Обръщам ги към себе си.

Пейзажите редят спокойни пасианси

по прозореца на купето.

Не се научихме да играем карти заедно.

Спираме за престой.

Там сънувах, че пуша последната си цигара.

Къде си седнал?

Виждаш ли оттам поляните?

Бог се е пропил в корените на билките,

с които превързах очите си.

Вече виждам ясно.

Последната карта се завърта

между пръстите и

пада на пода на купети ти.

Пасиансът на прозореца ми

се пренарежда.

***

Курсистка съм в Творческа академия „Заешка дупка“, където Петър Чухов преподаваше в курса по Поезия. Изключителна мотивация за писане намирам в общуването с хората, които оформят облика на академията. Това е моето място в момента и съм се отдала на писане и четене. Радвам се, че имам още какво / и от кого/ да науча. Преди два дни спечелих първия поетичен двубой, организиран от Петър Чухов, а преди това четох свои стихове в клуб „Мейз“. Атмосферата, която курсисти и преподаватели създаваме зедно, мога поетично да нарека „гнездото, в което започнаха да се люпят вдъхновенията и стиховете ми“.

НЕВЕНА ЕЛИСЕЕВА

ВИСОКО

Самолетът е лъскава игла

и се забива в опакото на небето.

Наточените му крила

изрязват въздуха

по мярка.

Скрояват облаците в таен джоб –

конците му са бели.

Зашиват ръбовете на дърветата

в седалките, насочени нагоре.

Пилотът има собствени закони.

Въртенето по правилната ос

е неуместен пример за летене.

Потича мръсна кръв от облаците

и дави корените на дърветата.

А долу слизат ангели.

Метални са крилата им

и сиви – ореолите.

Разпръскват се от ятото си

като копчета.

Търкулват се под масите

и правят грозни човеци от кал.

И тропат с крака при отлитане.

И връзват конците на възел.

И чакат да дойдат на пистата

хората.

От лицевата страна на Земята

слънцето е вече изгряло.

Бреговете на океаните

се мият

върху небето

в съседното полукълбо.

Поникналите остри планини

разкървавяват

всеки твърде ниско слязъл облак.

А думите се губят между редовете

от зашитите в небето

самолети.

ЦВЕТЕЛИНА ИГНАТОВА

ВРЕМЕ Е

обличам ни във време

а после

го обръщам наопаки

и го пречупвам

през нас като стрелки

ти си часа

аз съм минутата

/въртя се в кръг

за да се срещнем

уж случайно/

секундите ги споделяме

така всеки път

на кръгъл час

времето спира

за миг

за нас

оказва се

не сме стрелки в часовник

а пясък

онова едно време изтича

и аз го събличам

сега го меря така:

цепя секундите на 2

и всяка минута чакам

да дойде моят час

НАДЕЖДА СТОИЛОВА

ЕСЕННА ПРЕЛЮДИЯ

Топло кафе в стройната чаша,

бисквитка в чинийката къдрава

на кокетната масичка фино полирана.

Огледалото смигва ми в ъгъла.

Диванът прегръща ми нежен, удобен,

приспива ме в меланхолия розова.

Нощем страхува се да не го изоставя

заради яркия есенен огън.

Свободата на мократа улица

и блестящите жълти листа изкушават,

черните мигащи камъчета

цветни истории обещават.

Изящният френски прозорец

реалността разграфява квадратно.

Ще оставя палтото си тихичко

и ще хукна да гоня вятъра.

МЛАДЕЖКА ЛИТЕРАТУРНА ОБЩНОСТ

„ ИНАЧЕ ПИСАНО“

ЗЛАТИНА ТОДОРОВА

НАСЛЕДСТВО

Баща ми е тиха, студена мъгла.

Вървя, без да виждам и чувам посока.

Баща ми е някъде. Не у дома.

Осеян е пътят ни с чужди самотности.

Дете на баща си, вървейки след него,

в гора с име Ехо аз себе си търся.

Дете на баща си, със викове неми

разсичам мълчания, издигайки кръстове,

Баща ми пред мене бавно върви.

Трохи е оставил, зад ъгъла чака.

Баща ми баща си търси, нали?

Детето тъжи ли, тъжи и бащата.

***

През 2017 г. завърших българска филология в СУ „Климент Охридски“, където в момента продължавам образованието си в магисторска програма „ Литература, кино и визуална култура“. С мои приятели формирахме студентската поетична общност „Иначе писано“. На националния конкурс „“Димитър Бояджиев“ 2017 бях сред 9-имата отличени автори за включване в обща стихосбирка.

НИКОЛАЙ ГЕНОВ

… …

В мъглата буди се фенер –

безсмислено

блуждаеща

светулка.

Кратък изстрел,

празен рволвер:

На две

Прекършена

цигулка.

… …

Няма твърдост

блатната земя;

комари,

жилещи наслуки;

под водата – газещи крака,

по душата – зеещи пролуки.

***

През тази година завърших българска филология в Софийския университет. Реших да развия научните си интересив сферата на литературата и записах магистърска програма „Литературознание“ към Факултета по славянски филологии. Междувременно станах действащ организатор на литературен клуб „Иначе писано“. Присединих се и към екипа на списание „Филологически форум“.

АТАНАСКА ИЛНЧВА

ДЕТЕ

Утихвам с мислите по пътища неизвървяни,

а те се сливат в кръстопътя на сърцето.

Не е достатъчна кръвта на всички рани,

не може да погуби в мен детето.

То плаче вътре истински, когато го боли.

Очите му са извор с най-чистите лъчи.

То вярва в пърстротата на новия си ден.

И няма по-безценно от него вътре в мен.

С любов ще те изпрати, дори да го оставиш.

Напук на всеки удар все пак ще се изправи.

Това дете вековно с живота ми играе

и как оставам цяла едничко то си знае.

Отпускам бавно нишката на своя стръмен път,

а тя пристяга възел и впримчва се в сърцето.

Там всеки болен спомен заспива в своя кът,

а всяка малка радост събужда пак детето.