Фондация „Софийски салон за поезия”
НОЩТА НА ПЕРСЕИДИТЕ
поетична среща в Литературен клуб „Перото” – НДК
10 август 2016 г.
ИДЕЯТА
Често се случва едно изкуство да провокира друго. Идеята за тази поетична среща е вдъхновена от песента „Catch a Falling Star“ на Perry Como, в която се пее така:
Catch a falling star and put it in your pocket
Never let it fade away.
Catch a falling star and put it in your pocket
Save it for a rainy day…
For love may come and tap you on the shoulder some starless night
Just in case you feel you want to hold her
You’ll have a pocketful of starlight.
Catch a falling star and put it in your pocket
Never let it fade away.
Catch a falling star and put it in your pocket
Save it for a rainy day…
For when your troubles start multiplyin’ and they just might
It’s easy to forget them without tryin’
With just a pocketful of starlight.
И в превод на Ангелина Василева:
Падаща звезда хвани, във джоба си сложи я,
да не угасне я пази.
Падаща звезда хвани и в джоба си пази я,
за ден когато ще вали.
Защото може в тъмна нощ
при теб да дойде любовта – тогава
ще можеш да я задържиш с цял джоб от звездна светлина.
Падаща звезда хвани, във джоба си сложи я,
да не угасне я пази.
Падаща звезда хвани и в джоба си пази я,
за ден когато ще вали.
Ако на пътя ти най-неочаквано
изправят се безброй беди – тогава
ще можеш да ги победиш с цял джоб от звездна светлина.
***********************************************************************************************************
Уважаеми дами и господа,
добре дошли на нашата поетична среща
НОЩТА НА ПЕРСЕИДИТЕ
Преди да започнем литературното четене, искам да благодаря за сърдечния прием на Литературен клуб „Перото” при Националния дворец на културата, чиито гости сме тази вечер. Той отвори врати през септември миналата година и така нашата столица придоби един нов културен акцент – Мястото, където можеш да се срещнеш с приятел на кафе; да разгледаш новоизлезлите книги и дори да си купиш някоя от тях; да се усамотиш с лаптопа си сред сродни души; да влезеш непреднамерено на литературна дискусия и да се включиш в нея… А за уюта, за доброто настроение и за всичко останало тук отговаря Албена Ненкова, една крехка дама с многобройни таланти – от литературни до кулинарни и сомелиерски – и голямата дарба да умееш да общуваш с хората. Моля, аплодирайте Албена Ненкова и Литературен клуб „Перото” за всичко, което са дали на жителите на този град само за една година! И да им пожелаем творческо дълголетие!
Ангелина Василева
****************************************************************************************************************************************
МИЪТ ЗА ПЕРСЕЙ /накратко/
Разказът за живота и подвизите на Персей е сред най-очарователните в старогръцкта митология.
Делфийският оракул предсказва на Акризий, Цар на Аргос, че няма да има син, но ще умре от ръката на своя внук. За да избегне тази участ, Аргос затворя дъщеря си Даная в кула. Но Зевс прониква там като златен дъжд. Даная забременява и ражда Персей. Баща й заповяда да я затворят с бебето в сандък и да го хвърлят в морето. Вълноте отнасят сандъка на остров Серифос. Там Персей е отгледан в дома на велможата Диктис.
Братът на Диктис, Цар Полидект се влюбва в Даная и иска насила да се ожени за нея. Персей се застъпва за майка си. Разгневеният Полидект го изпраща да му донесе главата на горгона Медуза.
Горгоните живеят на далечен остров, пътят към който е строго пазен, а видът на чудовищата е такъв, че щом човек ги зърне, се вкаменява.
Но боговете на Олимп не позволяват синът на Зевс да загине. Помагат му Хермес и Атина Палада. Богинята дава на Персей блестящ меден щит, който отразява всичко като огледало, а Хермес – остър меч, който сеча твърдата стомана като восък, както и указания на как да намери горгоните.
След дълъг път Персей стига до страната на граите, които пазят пътя към горгоните. Те са строги войни, но имат слабо място – трите общо притежават само едно око и един зъб. Редуват се да ги използват. Следвайки съвета на Хермес, Персей изтръгва окото от едната грая докато тя го подава на другата. За да им го върне, граите са принудени да му покажат пътя към горгоните.
Персей се отбива и при нимфите. От тях получава три подаръка – шлема на владетеля на подземното царство Хадес, който прави всеки, който го сложи, невидим, крилати сандали и вълшебна торба, която се разширява, или се свива в зависимост от големината на това, което се намира в нея. Персей обува крилатите сандали, слага шлема на Хадес, премята през рамо торбата и се понася към острова на горгоните. Когато ги открива, те спят на една скала. Героят е затруднен, защото трите чудовища си приличат като две капки вода. Хермес отново му идва на помощ, показва му коя е смъртната Медуза. Гледайки отражението й в щита на Атина, Персей отсича главата й и я пъхва във вълшебната торба. От тялото на горгоната с бликналата кръв изскочат крилатият кон Пегас и великанът Хариозор. С невидимия шлем и крилатите сандали Персей отлита бързо далече от гнева на събудилите се сестри на Медуза.
И тук митът за Персей се среща с мита за Андромеда, дъщерята на дъщеря на царя и царицата на Етиопия – Цефей и Касиопея. Тъй като майка ѝ обижда нереидите като се хвали, че е по-красива от тях, Посейдон изпраща чудовище, което напада царството. Единственото спасение е владетелят да пожертва дъщеря си. Докато лети над морето, Персей вижда девойката, прикована към една скала. Обляна в сълзи, тя очаква смъртта си. Героят я спасява в неравна битка с чудовището. Цефей и Касиопея с радост му дават дъщеря си за жена. Персей и Андромеда имат 6 сина и една дъщеря.
Персей извършва много други подвизи, преди, за съжаление, да се сбъдне предсказанието на оракула. Дядо му умира случайно от диск, хвърлен от героя по време на игри. Персей остава любимец на боговете. Когато земният му път свършва, те по поставят високо в небето, за да могат смъртните да се възхищават на красотата и смелостта му. До него са и останалите герои от тази приказка – Андромеда, Касиопея и Цефей.
Образът на Персей е в центъра на много литературни, художествени и театрални творби. Един от гениалните късноренесансови художници – Тициан, рисува няколко картини на тема „Даная и златният дъжд“. Рубенс има няколко версии на мотива „Персей и Андромеда“. Бенвенуто Челини извайва скулптура на Персей, държащ главата на горгоната в ръка, която и днес стои на един от площадите във Флоренция.
ПЕРСЕИДИ 2016
Съзвездието Персей е разположено почти изцяло в Млечния път. В него няма звезди от първа величина, но е богато с такива от втора и трета величина. Всички те могат да бъдат свързани в една основна фигура, която наподобява буквата А – същата фигура може да бъде оприличена и на човек с разперени ръце.
Персеидите са най-известният и най-обилен метеорен поток, чието родителско тяло е кометата Суифт-Тътъл. В страните от Западна Европа е известен като „Сълзите на Св. Лаврентий“[, понеже нощта на максимума на Персеидите съвпада с празника на св. Лаврентий в Католическия календар.
Тази година Персеидите са активни от 17 юли до 24 август. Максималната им активност е на 12 авгут,когато ще могат да се наблюдават до 150 падащи звезди на час, но в незамърсена градска среда.
****************************************************************************************************************************************
УЧАСТНИЦИ:
Илияна Илиева Изгаряне на кадастър
Александра Ивойлова, София Филипова Диалог на звездите
Александра Ивойлова Брегове
хайку
София Филипова Така пееше оназ – недостижимата
Стоянка Боянова Посвещение
След сътворението
Минко Танев Фосили
Архипелази
Лиляна Райчева Звезди
Космично
Валентин Евстатиев Пронизани сини звезди
Две бели ноти
Петър Павлов хайку
Тийн-поезия, прочетена от Гергана Петкова
Невена Стоянова Истински
Йордан Петков Писмо до убиеца на болката ми
Полет Иринкова Апатия
Лидия Лечева Скитник
Звездно небе
Мира-Бояна Михаел Персеиди /триптих/
Георги Александров Омар Хаям Руба’йат 577 – превод
Омар Хаям Руба’йат 581 – превод
Омар Хаям Руба’йат 582 – превод
Ангелина Василева Дарданели
*************************************************************************************************************************************
СТИХОВЕ:
Илиана Илиева
ИЗГАРЯНЕ НА КАДАСТЪР
Ако тази земя е навеки нарязан кадастър,
дето няма за нас за пред хората нито квадрат,
заведи ме на Марс, захвърли ме сред звездните храсти
и – щастлива комета, ще летя на вселенски парад.
Ще ме гледат зелени, червени и черни човеци –
нека ахкат – ще бъда далече от техния пръст
и ще бъда свободна над руини от грешни мертеци
и ще мина по огън – през очи от обида и мъст.
Само ти не изгаряй – пази се, докато прелитам
и не гледай нагоре, когато се сбъдвам за теб.
И не казвай коя съм – но Господ, ако те попита,
прошепни му – бездомен отломък от обич, поет!
Александра Ивойлова, София Филипова
ДИАЛОГ ЗА ЗВЕЗДИТЕ
С. Ф. Далечни съзвездия,
близки съзвучия,
аз ли ви измислих?
А. И. Ти ги видя.
Ти ги чу.
Ти ги създаде.
С. Ф. Тук съм!
Близко до тревите.
До звездите близко.
А. И. И корените на звездите
търсят в мрака път.
Пламтят трвите!
С. Ф. Звезда единствена
в небето свети.
Къде са другите звезди?
А. И. Изгряват в нощните треви
светулки.
Александра Ивойлова
пеят –
сякаш са звезди –
щурците в небето
––––
нощен влак
в далечината градове –
съзвездия без име
–––
пясъци –
огледало на
звездите
___
БРЕГОВЕ
Светна прозорец
на отсрещния бряг
Пее морето
Дали е рибар с дрехи от сол, който се връща със своята връзка сребърни риби?
Люспи-звезди
до хляба и виното
Небесна трапеза
Дали е поет с будно сърце?
През прозореца
на книгата разтворена
звездният всемир нахлува
Виждаш ли и ти, рибарю, поете – виждаш ли моя прозорец на отсрещния бряг, тъмния бряг? Питаш ли и ти кой ли,
защо ли? Виждаш ли, питаш ли…
Пее морето.
София Филипова
„Залязоха луната и Плеадите
и вече е среднощ
минават часовете
а аз лежа самичка.”*
Така пееше оназ – недостижимата
родената във Митилена – око на острова безсмъртен
превърнала се в мит безсмъртен
на любовта и на поезията
шест века преди да се яви Спасителя
дарил на хората завет върховен – л ю б о в т а.
И пак луната и Плеадите залязоха
и пак минават часовете
и вече е среднощ
а аз лежа самичка.
О векове далечно-близки векове!
____________________________________________________
* Сафо, Пр. Борислав Георгиев, Ред. Богдан Богданов
Стоянка Боянова
ПОСВЕЩЕНИЕ
Ти, който вървиш скромно по пътя си
и дочуваш сърцето на Земята,
и долавяш въртенето на планетите,
и усещаш пулса на звездите;
ти който си звезден жител
и искаш със светлина да пишеш;
ти, който не си забравил,
че сме създадени по подобие Божие
и мечтаеш Божествено да се обичаме,
и бленуваш да се завърнем в рая,
да сме там, за където сме създадени;
ти който… ако наистина съществуваш
и аз те последвам
и други ако натам са поели,
и други…
Ще се завърнем на земята свещена,
ще бъдем на земята бленувана,
ще бъдем там,
където богоподобните
живеят с Боговете.
СЛЕД СЪТВОРЕНИЕТО
Затворихме вратите на всичките животи преди този.
Изтрихме случки, хора и събития.
Останал беше поривът един към друг да бързаме
от сътворението Божие на световете.
Изригна силата на магнетичното привличане.
Земята и Небето се прегръщаха.
Небето слезе ниско и я обгърна цялата,
така я завъртя, че вече няма спиране.
Блестящи електрически светкавици се стрелнаха.
Небето приласка Земята с най-небесни ласки
от повърхността до течното ядро, до лавата…
Затворихме вратите на всичките животи преди този.
И се отвори път, пресичащ световете.
Минко Танев
ФОСИЛИ
Бях лунен прилив, плиснал слънчев знак –
светлинен дъжд прозорците разнежи.
И стаята внезапно осъзна
прегръдките ни летни, неизбежни.
Със звездната вихрушка си дошла –
сияйна, безпределна, ненагледна –
припламналите ангелски крила
космическия ритъм да възседнат.
Небесна ласка да ни възвиси
в мига, преди със здрача да отминем.
Разгръщах огнените ти коси
и преоткривах ери и богини.
АРХИПЕЛАЗИ
Вулканичен щрих припламна
в пръски лъчезарни
и над звездното ти рамo
слънчево догарях.
Пъстроока, многолика –
моя блян отнесе
и бeзкраят ме повика
в погледа проблеснал.
Над сияйни кръгозори
и копнеж разломен
Атлантида се разтвори
във внезапен спомен.
Лиляна Райчева
ЗВЕЗДИ
Поиска ми
букет цветя.
Да ги откъсна от небето
не можах.
Видях –
във изворчето
се оглеждат.
Поех ги в шепи.
Додето да ги донеса,
угаснаха
в ръцете ми.
Звездите…
там на небето
е съдено
да си стоят.
КОСМИЧНО
Стоях навън и гледах в тъмното смутена.
Една звезда избухна и се разсипа в небето.
Но послен полетя и друга… трета… пета…
И звезден дъжд поръси нощната Вселена.
Небесен вятър раздухва огнище тайно и свисти.
Зараждат се Вселени нови, но за къде пътуват?
Угасват бързо и в неизвестното отплуват.
О, крехки светове, за миг припламнали като искри!
Валентин Евстатиев
ПРОНИЗАНИ СИНИ ЗВЕЗДИ
Пронизани сини звезди
висят и целуват стъклото,
оставят щастливи следи
по мен и по теб. И е топло.
О, устни… вълшебна игра…
Не спирам да искам, да моля.
И пръсти… шумлива гора…
Със дрехи си толкова гола!
Дори и под нас е небе
и то се топи в безтегловност.
Нощта е лодкар и гребе
към бряг от безбрежна съдбовност.
Прегръщам те, сякаш си в мен,
в кръвта ми, червена от тебе.
Целувам, целувам, блажен,
обичан, по мъжки потребен.
Мигът е пружина любов,
корава, навита до крайност,
пияна от тихия зов
на твоите женски потайности.
ДВЕ БЕЛИ НОТИ
Един клавиш, след него друг,
потъват под безшумни пръсти.
От тишината пада звук,
ръми на капки млечно гъсти.
Отеква стъпка, после пак,
оглеждат се и ме намират.
Два стиха сплитат светъл знак
и страховете в мен умират.
Изтръпнал косъм, после друг,
по кожата ми се изправят.
И всяка пора е капчук,
и всеки нерв дъжда улавя.
Сълза пропада, после пак,
в бездънен трепет се превръщат.
Две бели ноти в полумрак,
две съвършенства ме прегръщат.
Петър Павлов
***
огледало
момиче с лунички
гледа звездите
***
ти си роден звезда
последното, което чу
бенгалският огън
НА ЦИОЛКОВСКИ
Падащи звезди.
Пожелай си нещо!
Една звезда да излети!
Невена Стоянова – 18 г.
ИСТИНСКИ
Да ме познаваш
истински
е да
свързваш
бенките по тялото ми
в съзвездия
наум.
Да ме разбираш
истински
е да прочиташ
мислите ми
дори
когато спя.
Да ме желаеш
истински
е да
настръхваш,
когато вдишаш
аромата ми.
Да ме обичаш
истински
е да търсиш
в отражението си
мен.
Йордан Петков – 18 г., Видин
ПИСМО ДО УБИЕЦА НА БОЛКАТА МИ
Родена си в буря,
почувствала си всичко наведнъж.
Най-болезнена ти бе болката
и тя те превърна
в убиецана чуждата болка,
на болкатана някой Друг.
Най се страхуваше
Друг да не почувства
това, което си почувствала ти,
това, което си Преживяла.
Но ти не го познаваше,
този някой Друг.
Аз – толкова съм благодарен
за своята болка.
Без нея
не бих те разпознал.
Бих изпитал цялата болка на света,
за да те срещна.
Защото твоето
и моето същество
създадени са да се разпознаят.
Създадени – да се разчупят
на две равни половини,
които да се търсят из вселените
и да се привличат
по-силно от всеки магнит.
Тази връзка –
тя съществува
преди Тъмнината.
Това си ти –
Ти си нещото, съществувало
преди всяко друго нещо.
Никой учен не е способен да каже
какво е било преди
вечната Тъмнина,
но това е защото
не те е познал.
Но аз – да.
Аз знам най-голямата тайна
и я пазя
във всяка клетка на тялото ми:
Аз просто съдържам Теб
във себе си.
И когато този свят
ти стане тесен –
Аз ще те намеря
във вско друго измерение.
Полет Иринкова, 18 г., София
АПАТИЯ
Избутваш слънцето
и тъмнината,
сядаш върху луната –
говорите, мълчите,
заспиваш, умираш,
раждаш се.
Избутваш, сядаш, мълчите
и пак –
раждаш се.
Какво ли е било
преди да превърнеш
луната в седянка
и лъчите в завеса?
Лидия Лечева
СКИТНИК
В КОЛКО ОЧИ СЪМ ЗАТЪВАЛА,
КОЛКО СА МЕ ЗАЗИЖДАЛИ,
В КОЛКО ЛЮБОВИ СЕ СПЪВАХ,
ДОКАТО ЗАСЕДНА В ТЕБЕ.
НЕ СИ ЛИ ТИ ВЕЧНИЯТ СКИТНИК,
КОЙТО КРЪСТОСВА ДУШИТЕ,
НАРАМИЛ НАБЪРЗО ЛУНАТА,
НАТЪПКАЛ В ДЖОБОВЕ ЗВЕЗДИТЕ…
СТРАСТТА СИ ГУБЯ ПО ТЕБЕ
И ЦЯЛАТА СЕ ИЗЛИВАМ
В ОНИЯ ТАЙНИ ПОТОЧЕТА,
ДЕТО СТИСКАТ ОЧИТЕ ТИ.
ДЕТО СТИСКАТ ОЧИТЕ ТИ.
ЗВЕЗДНО НЕБЕ
НОЩТА Е БЕЗДЪННА,
ВПЕРИЛА В НАС ОКОТО
НА ЧОВЕШКОТО МАЛКО НЕБЕ.
ТАМ ИГРАЯТ НА ГОНЕНКА,
ГАЛАКТИЧНО ЩАСТЛИВИ,
ЛУНИЧКИТЕ ОТ ТВОИТЕ РАМЕНЕ.
Мира Бояна-Михаел
ПЕРСЕИДИ
/триптих/
На Него,
Който ме позна
и продължихме
Двама
Потръпане
Най ме е страх
да не се изгубим отново!-
В Тъмата – Тъмница
и в Светозарието на Космоса;
Да престанем да се обичаме
и Тук
и Там –
И да не сме
Огън
Въздух
и Вода –
Материи
На Космичния ни свят –
И на Земята ни.
Тунела на нощта
И фар
ще свие
своето гнездо
За Кораби
и за Луна –
Изпаднали
в Непроходимост
Когато падат Персеидите
А щом настъпи 11-то число на Август
Ти идваш всеки път
със звездно-огнения дъжд
когато от небето падат
Персидите
И сам Персей – Заставаш
Несломим Непобеден
От звезден рай обгърнат:
Горд
В очите ми искрят,
горят и плачат
Персеидите…
Георги Александров – превод на рубаи от Омар Хаям
Руба’йат 577
Ще следват залези и изгреви след нас.
В небето колело ще се върти със бяс.
Сега върви – но стъпвай в пепелта по-леко
под нея спят очи прекрасни в този час.
Руба’йат 581
Дали са седем, или осем небеса:
за тебе все е тази – няма чудеса!
Повтарям, никога не ме спохожда грижа
за вчера и за утре – капчици роса.
Руба’йат 582
В света напразно търсих място за подслон.
Напрягах дарби, силех се – впрегатен кон.
Открих – луната пред лицето ти бледнее.
На твоята снага свещта дължи поклон.
Ангелина Василева
ДАРДАНЕЛИ
Когато
прекосяваш Дарданелите
вземи среднощен ферибот.
Не си забравяй якето,
на палубата
може да е хладно.
Поръчай си
чай от зелена ябълка
и бавно аромата му отпивай…
… Сега пресичаш
мислената граница,
която контиентите дели.
Пред теб е Азия,
зад теб – Европа.
Но ти не се оставяй
в плен
на земното притегляне!
Зарей се,
без да се боиш,
във мамещата необятност
между морето и звездите!
И може би
за миг
до вечността ще се докоснеш…