ПРИВИЛЕГИЯ
На Димитър Дженев
Поетът е дете,
което нощем
до късно не заспива –
брои звездите,
разговаря със луната
и се надбягва с вятъра
из призрачните улици,
събира думи,
разпиляни през деня
от домакини,
влюбени,
професори,
клошари
и тийнейджъри,
подрежда ги грижливо
в калейдоскопа на душата си
и призори
сънува стихове.
Ноември 2016
Среща с Радой Ралин
– Ти нали
си моята лекарка? –
поиска да се увери
Поета,
за когото всички знаеха,
че обича малките деца,
премръзналите котета,
красивите жени,
фронтовите си другари
и дори самоубийците…
Внезапно
вятърът се втурна
и разтвори
изтънелия му шлифер
и аз видях сърцето му –
огромно и кървящо
за всички тях…
– Светът е болен.
Излекувай го! – ,
помоли ме Поета
и без да се богува
скочи
на отминаващия облак…
През цялата зора на демокрацията
РИТУАЛ
На Петко Братинов
Неделя е.
Камбана бие.
Миряните
във църква влизат
за греховете си
да се помолят.
В отсрещната мансарда
поетът
си облича бяла риза,
изважда лист и молив
и разговаря
с птиците
и с Бога.
Октомври 2013
СЕМИНАР ПО ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ
…………
И отново
със нощния влак
във Бургас
ще пристигат поети
за да търсят
морето на Христо и Петя
и онази печал
тъй дълбока
и фосфорно синя
във окото на гларуса,
който с крясъци
буди града за интимност
и бездомния дъжд,
който вечер
единствен изпраща оркестъра,
а на утрото
руква за миг
и градът засиява от нежност…
август, 2016